Instagram в страната на алгоритмите

Почти 6 години след началото си и някакви си 400 милиона потребители по-късно, Instagram се променя по начин, по който да се приближи към модела за печалба чрез показване на реклами на Facebook. Миналата седмица Instagram обявиха свой собствен алгоритъм (следвайки стъпките на Twitter и Facebook). Дали това е подобрение или не предизвика голям дебат. При обявяването съоснователите Майл Кригер и Кевин Систром споделиха, че „средно хората пропускат отколо 70% от споделянията в своя поток“ и за мнозина това е тревожно.

Twitter въведе използването на алгоритъм миналия месец и също беше обект на сериозна критика. Основният страх беше, че алгоритъмът ще разруши т.нар. live-tweeting. Обяснимо е, че повечето потребители предпочитат нещата да си стоят по начина, по който са свикнали да ги използват и да не се променят. Затова и не приемат промените, които настъпват в средата.

Въвеждането на алгоритмично извеждане на потока във Facebook преди време се дължеше на огромния растеж и беше ценна и необходима добавка за потока. Защото Facebook е по-голям от най-населената държава на планетата и това прави неизбежна необходимостта от филтриране на нежелани споделяния. Така потребителите получават повече релевантна информация. Въпросът е дали и Instagram има нужда от същото? Много потребители не разбраха причините и бяхме свидетели на сериозна кампания за призив към нещо абсурдно – да бъдат включени известията за споделяния от някой потребител. Никой не обича да бъде непрекъснато бомбандиран с известия и призивът бързо олекна и сякаш изчезна.

Instant Articles на Facebook бяха представени за първи път миналата година и са чудесен начин Facebook да избягва стандартната механика на вградения браузър, на който разчитат немалко приложения (за съжаление – все още). Това позволява на потребителите да научават новините по-свободно, като се използва по-добро (native) преживяване. А алгоритмичната подредба е нещото, което лишава потребителите от информации, които не предизвикват интерес. Ние, хората, изпитваме глад за новини – без значение дали са световни новини или новини за близки приятели, важното е да задоволяваме глада си за новини. Освен това ги искаме бързо – дори да сме пропуснали кога са се случили.

Какво означава това за брандовете

От гледна точна на брандовете, безспорно маркетирането на Instagram ще е по-сложно. Има немалко визуални брандове, които инвестират немалки суми пари в Instagram, за да достигнат определени аудитории или възрастови групи. Ако ползвате Instagram, вероятно вече сте попаднали на някое от споделянията им. Не са малко случаите на брандове, които плащат на лидери на мнение да промотират техния продукт пред аудиторията си. Не са малко хората, които си докарват добър приход само от монетизиране на аудиторията си (пример). Те са го постигнали като умело са комбинирали спонсорства от брандовете, презентиране на продукти и ангажиране на аудиторията. Сега очаквам промяна – фирмите ще бъдат по-взискателни и заради необходимостта от достигане до по-широки аудитории, ще намалят индивидуалните бюджети за отделен лидер на мнение. Така влиятелните личности ще получават по-малко заради въвеждането на алгоритъма, а и ще трябва да са по-креативни в подхода си.

По-просто казано: от брандовете ще се очаква да плащат, за да могат споделянията им да достигат до техните фенове. Това ще е така особено в случаите, когато споделянията са получили ниска ангажираност от потребителите – това вече сме го виждали във Facebook и сега същият този модел се прехвърля и в Instagram. Въпросът е дали ще се увеличи качественото съдържание заради необходимостта от ангажираност, за да се отличи едно споделяне сред останалите?

Досега брандовете получаваха малко данни за това доколко добре се представят в Instagram. Въвеждането на алгоритъм и ясната цел за увеличаване на възвращаемостта от реклами ще принуди Facebook (и Instagram) да предложат нещо в замяна на бизнеса. За да покажат, че вложените инвестиции си струват и водят след себе си резултати, от Facebook ще трябва да предложат данни за успеха на всяка кампания.

Последици от въвеждането на алгоритмичните подредби

Крайно време е потребителите да престанат да възприемат потоците с информация като история. Профилът е история и вероятно завинаги ще останат такива, но потокът е нещо съвсем различно. Алгоритмичната подредба позволява на потребителите да виждат споделяния от някого, но съвсем не всички и по този начин прави разказването на истории в потока невъзможно. Предизвикателството сега е брандовете да създават качествено присъствие, което да е разпознаваемо без контекста на останалите споделени съдържания.

Интересен въпрос за дискусия е доколко профилите в Instagram могат да бъдат сравнявани с профилите на брандовете във Facebook (страници). Страниците във Facebook позволяват да се разделят личните от страниците за бизнеса, но Instagram вероятно тепърва трябва да въведе подобно разделение. Ако това се случи, ще е само началото на прехвърляне на вече установени практики и функционалности от Facebook към Instagram. На дневен ред излиза въпросът дали Instagram, подобно на Facebook, ще редуцира броя на показваните органични споделяния. Защото наличието на алгоритъм като този може да служи за прикриване на истинската причина защо потребителите пропускат да видят някои споделяния в потока си.

Като цяло – Instagram се развива изключително бързо, потребителите споделят повече, а ние живеем в алгоритмичния свят на социалните медии. И предвид факта, че рекламите в Instagram се управляват през Facebook, така ще е значително по-лесно да се таргетира специфична аудитория и да се използва безграничната информация, с която Facebook разполага (и е склонен да сподели). Така Instagram върви по вече утъпкания път на развитие на Facebook, като само увеличава данните, които се събират за всеки потребител. Иначе казано – какъвто родителя, такова и отрочето 🙂

И не, това не е задължително да е нещо лошо.

Номинации за Аскеер 2016

Нямам фаворити. Който и да изберат и наградят – кризата в театъра си остава неразрешена, проблемите – неказани и притаявани, мафията в театъра си царува, а мечките жънат по сцените успех с нискокачествените си представления. Та каквито и да са наградите – все тая, защото и да изпуснете церемонията, няма да е голяма загуба – тя отдавна се е превърнала в някаква извратена форма на „спектакъл“, не на бляслава церемония по връчване на престижни награди.

Ето и тазгодишните номинации, ако сте ги пропуснали:

Изгряваща звезда

  1. Александър Хаджиангелов за ролята на Пилето в „Пилето“ по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия и постановка Васил Дуев, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Никола Стоянов за ролята на Ал в „Пилето“ по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия и постановка Васил Дуев, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Стелиан Радев за ролята на Аксентий Иванович Попришчин в „Дневникът на един луд” по Н. В. Гогол, сценарий и постановка Нина Димитрова, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев“ и Театър „Кредо“

Поддържаща мъжка роля

  1. Васил Дуев за ролята на Алексей в „Мърлин Мърло“ от Николай Коляда, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Иван Димов“ – Хасково
  2. Добрин Досев за ролята на Медвед в „Сестри Палавееви“ от Алек Попов и Деляна Манева, постановка Елена Панайотова, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Йосиф Шамли за ролята на Цера в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и постановка Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Поддържаща женска роля

  1. Василена Атанасова за ролята на Натали Валтер в „Бел Ами“ от Юрий Дачев, по Ги дьо Мопасан, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Диана Цолевска за ролята на Никанор Метелкин, помощник-режисьор в „Пурпурният остров“ от Михаил Булгаков, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  3. Петя Силянова за ролята на Магда Свенсон в „Нощта на шестнайсети януари“ от Айн Ранд, постановка Пламен Марков, Театър „София“

Сценография

  1. Ивайло Николов за „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, постановка Маргарита Младенова, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Мира Каланова за „Нощта на шестнайсети януари“ от Айн Ранд, постановка Пламен Марков, Театър „София“
  3. Никола Тороманов за „На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Костюмография

  1. Ива Гикова за „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, постановка Маргарита Младенова, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Николина Костова – Богданова за „Сестри Палавееви“ от Алек Попов и Деляна Манева, постановка Елена Панайотова, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Свила Величкова за „Алиса в страната на чудесата“, по едноименния роман на Луис Карол, сценичен вариант и постановка Анастасия Събева, Младежки театър „Николай Бинев“

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, постановка Маргарита Младенова, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Милица Гладнишка за „Бягства“ от Веселка Кунчева, постановка Веселка Кунчева, Театър „Азарян“ – НДК
  3. Христо Намлиев за „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща мъжка роля

  1. Валентин Ганев за ролята на Никола Гешев в „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Валери Йорданов за ролята на Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и постановка Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Гео в „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

  1. Вера Стойкова за ролята на Генадий Панфилович, директор на театър в „Пурпурният остров“ от Михаил Булгаков, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  2. Жорета Николова за ролята на Соланж в „Слугините“ от Жан Жьоне, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Меглена Караламбова за ролята на Сесили Робсън в „Четири“ по „Квартет“ на Роналд Харвуд, постановка Ивайло Христов, Театър „Азарян“ – НДК

Режисура

  1. Александър Морфов за „На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Васил Дуев за „Пилето“ по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия Васил Дуев, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Иван Добчев за „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Най-добро представление

  1. „Гео“ – по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. „На ръба“ – авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Оттука започва България“ – от Неда Соколовска, постановка Неда Соколовска, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен

Съвременна българска драматургия

  1. „Сестри Палавееви: в бурята на историята“, пиеса в четири действия от Алек Попов и Деляна Манева (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, постановка Елена Панайотова, 10 септември 2015 г.)
  2. „Няма ток за електрическия стол“ от Александър Секулов (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, постановка Лилия Абаджиева, 11 септември 2015 г.)
  3. „Невинни убийства 1“, документална драма от Десислава Гаврилова (Студио за документален театър „Vox Populi“, постановка Неда Соколовска, 30 март 2015 г., „Установено при огледа“, Център за култура и дебат „Червената къща“)

Цялостен принос

  • Борис Луканов

Ползите от маркетинга на съдържание

Живеем във време на семантика и социално търсене, в което маркетингът на съдържание вече не е нова дума, току-що измислена заради прищевките на някого. Напротив, това е един от най-важните и основни елементи на дигиталния маркетинг, най-мощният инструмент за правене на бизнес, контакт и поддържане на диалог с потенциални и настоящи клиенти онлайн.

Фирмите в различни ниши (както B2B, така и B2C) вече се възползват от различни типове съдържание и подходи към маркетинга на това съдържание. Социални медии, статии, видео, инфографики, бюлетини и блогове… всички те са сред водещите тактики в маркетинга на съдържания за много маркетолози.

Без значение какви похвати или съдържания използват маркетолозите, фактите са красноречиви – маркетингът на съдържание предлага доста предимства, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Ползите, които бизнесът може да извлече, са много, но по-долу са четирите основни:

Маркетингът на съдържание ви прави лидери на мнение.

Една от най-големите ползи на маркетинга на съдържания е, че може да изгради маркетолозите като лидери на мнение и експерти по темата, като дава на потенциалните и съществуващите клиенти релевантна и полезна информация. Друг плюс е, че доброто съдържание оказва положително влияние при класирането в търсачките.

Маркетингът на съдържание подобрява имиджа на марката.

Без значение каква е сферата на действие на фирмата, тя може да подобри своя имидж и всички маркетингови активности като създава и разпространява качествено съдържание. Немалко изследвания категорично показват, че маркетингът на съдържание носи повече дивиденти от традиционните реклами онлайн. Затова добрата стратегия за маркетинг на съдържание може да окаже сериозна промяна в целия маркетингов план на фирмата. Не я пренебрегвайте!

Маркетингът на съдържание изравнява силите.

Интернет изравни силите между малкия бизнес и корпоратините гиганти. Съдържанието и умелото му използване и представяне е маркетинговият инструмент, който позволява на малкия бизнес да се бори наравно с големите за вниманието и любовта на клиентите онлайн.

Маркетингът на съдържание дава на фирмата глас/ове.

Съдържанията, които служители и фенове създават и споделят онлайн разчупват традиционното погрешно в днешно време схващане за „маркетингов глас“. Именно затова и този похват работи толкова добре. Често пъти уникалният стил на автора се превръща в гласа на фирмата – автентичността, а не корпоративното говорене, води до изграждане на доверие и истинска връзка между автора и аудиторията му.