Българският театър зад граница

Наскоро в едно от малкото качествени телевизионни предавания за изкуство „Рецепта за култура“, видях режисьора на „Декамерон“ Диана Добрева, която разказваше как в продължение на месец, докато екипът на „Казанова“ (друг, неин театрален проект – б.авт) е гостувал във Франция, нито една персона от дипломатическата ни родна легация не е посетила събитието, въпреки, че режисьорката е изпратила покани на съответните представители. Стана ми тъжно и пусто. Диана е положила усилия да организира турне, да привлече вниманието на публика и критика към ставащото в родния театър, отвъд тесните му граници, а българи, които представляват лицето на държавата ни в чужбина, нямат никакъв интерес от комуникация с родния театър. Каква ли щеше да бъде посещаемостта на тези „знатни“ господа, ако вместо театър, събитието бе чалга концертче?

Това пише Елица Матеева в публикацията си за „Декамерон“. Този въвеждащ текст ми напомни за една отдавнашна комуникация… или по-скоро липса на такава… с българското посолство в Албания, когато с пловдивския театър трябваше да ходим на фестивал в Елбасан. Тогава пък чакахме културното аташе една седмица (или повече, вече не помня) да отиде от едната стая до другата, за да говори с нас по телефона, за да уредим подробности около пътуването…

Ще ми се да вярвам, че това са изключения, въпреки че и те са недопустими.

За хипермаркетите

Да спрем да пазаруваме в големите вериги магазини, това предлага dzver като опит да се спаси дворчето на българската баба или фабриката на местния олигарх. Даден е пример за френските субсидирани картофи. По-любопитното е, че френските субсидии са значително по-големи от тези за България – за една и съща площ ако българия получава субсидия 25 000 евро, то Франция получава 250 000 евро. И дори да се плащат такси на таксите, тази една нула е достатъчна, за да ги покрие, че и да остане.

И вместо да спрем да пазаруваме на кой където му е удобно, по-добре да се замислим какви ги вършат ония главоци, които представляват България в Брюксел, които взимат главозамайващи заплати, а на практика не защитават националния интерес и не правят нищо за извоюване на по-равнопоставено положение на България (дори и само в земеделския сектор).

В същото време, реален пример от България (случил се на близък): На въпроса „кой големец [от София] стои зад теб“ ако отговориш „Никой, сам ще си кандидатствам [по земеделски проект/програма]“, директно ти се заявява „и една стотинка няма да видиш от Европа!“.

Нещо някъде мирише и май не е откъм хипермаркетите!