Номинации за ИКАР 2011

Вече са ясни номинациите за наградата на Съюза на артистите в България за 2011 година. Освен списъка, ще добавя и по няколко мои думи за всяка от категориите и моите фаворити за спечелване на приза. По традиция САБ връчва наградите на Международния ден на театъра – 27 март, а преди това, от 19 до 26 март всички извънстолични постановки гостуват на Софийския театрален салон (на сцените на Театър София)1.

Главна мъжка роля

  1. Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща „АРТИШОК”
  3. Пламен Манасиев за ролята на Глигор в „Суматоха”, Театър „София”

„Български разкази“ на Мариус е прекрасен спектакъл и Мариус заслужава да спечели приза. Само че Мариус Куркиснки е отделна категория в родния театър, затова ми се струва малко вероятно именно той да отнесе наградата, затова тя ще отиде у Деян Донков.

Главна женска роля

  1. Ангелина Славова за ролята на Олга в „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  2. Ивана Папазова за ролята на Ева в „Есенна Соната”, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив
  3. Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, копродукция на Малък градски театър „Зад канала” и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив

Тук нещата са по-интересни. Ангелина Славова взе Аскеер за водеща женска роля миналата година. Предчувствам, че наградата ще я подмине, защото вече е била отличена за тази си роля. Което означава, че ще дойде в Пловдив. Гледал съм и „Канкун“, и „Есенна соната“. И Ирини, и Ивана ми направиха много силно впечатление, но ролята на Ивана е много по-въздействаща и по-силна, затова тя е фаворитът ми.

Поддържаща мъжка роля

  1. Борислав Веженов за ролята на Андрей Прозоров в „Три сестри”, Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе
  2. Владимир Карамазов за ролята на Кристиян в „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  3. Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”

Едва ли някой се съмнява, че наградата ще отнесе Владо Карамазов, въпреки че Бърнев му е достойна конкуренция и по-добрият избор, но…

Поддържаща женска роля

  1. Гергана Кофарджиева за ролята на Щиглеца и жената над 70-те в „Преди/След”, Театър „София”
  2. Христина Караиванова за ролята на Баба Кера в „Балкански синдром”, Малък градски театър „Зад канала”
  3. Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в „Електра”, Театър „София”

Тук името на Цветана Манева доминира над останалите претендентки.

Дебют

  1. Нина Боянова за режисурата на „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  2. Павлин Димитров за ролята на Обичащия в „Първа любов”, Продуцент: Н2О Филм
  3. Петър Лъджев за ролята на Алберто Берторели в „Ало, ало”, Общински театър „Възраждане”

За тази категория нямам мнение, но ако трябва да посоча някой, то това ще е Петър Лъджев.

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  3. „Цар Шушумига” – Драматично–куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик

Интересна категория, трудна за предсказване. Много е вероятно „Сирано“ да отнесе приза, а „Цар Шушумига“ да го отнесе в раздела за кукли. Въпреки това е много възможно наградата да отиде във Варна, за да могат малко да се укротят страстите около ТМПЦ-то (не че спектакълът не заслужава наградата).

Режисура

  1. Александър Морфов за „Полет над кукувиче гнездо”, Народен театър „Иван Вазов”
  2. Василена Радева за „Нордост”, Младежки театър „Николай Бинев”
  3. Стефан Москов за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов” и „Възгледите на един пън”, Държавен куклен театър – Варна

Теди Москов май не е съвсем удобен на културната общественост, та малко ме съмнява той да бъде награденият. Василена Радева пък взе Аскеер за дебют миналата година за този спектакъл, и, чини ми се, въпреки прекрасната работа, ще бъде задмината, също както и Ангелина Славова. Затова Морфов ще обогати колекцията си от статуетки.

Сценография

  1. Васил Абаджиев за „Фауст”, Театрално-музикален продуцентски център – Варна
  2. Огняна Серафимова за „Господин Колперт”, Театър „София”
  3. Чавдар Гюзелев за „Сирано дьо Бержерак”, Народен театър „Иван Вазов”

Битката е между „Фауст“ и „Сирано“. И ако „Фауст“ не отнесе наградата за майсторско техническо осъществяване, ще я отнесе. Същото важи и за „Сирано“.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Александър Деянов и Мария Илчева за „Ноктюрно – от прахта до сиянието”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”
  2. Петя Диманова за „Приказка”, Театрална работилница „Сфумато” и Сдружение „USTANA”
  3. Ambient anarchist за „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка”, Сдружение за съвременно алтернативно изкуство „По действителен случай”

Куклено изкуство

  1. Рин Ямамура за сценографията на „Цар Шушумига”, Драматично-куклен театър „Константин Величков” – Пазарджик
  2. Пламен Мирчев-Мирона за музиката на „Вампирова булка”, Столичен куклен театър
  3. Десислава Минчева–Тодорова – за актьорско изпълнение в „Сливи за смет”, Център за изкуства „За родопите”, в сътрудничество с Театър 199 „Валентин Стойчев” и Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”

Тук съм за Рин Ямамура, която направо разбива представите за сценография в куклен спектакъл!

Критически текст

  1. Венета Дойчева за книгата „Думи и Еринии. Текстове за драматургия”
  2. Ина Божидарова за книгата „Драматургичната адаптация. (от драмаизация към постмодерен текст за сцена”

„Златен глас“ за дублаж

  1. Александър Воронов за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  2. Ани Василева за дублаж в сериала „Щурите съседи”
  3. Христина Ибришмова за дублаж в сериала „Мечтатели”

„Щурите съседи“ е фаворитът ми. Не знам коя роля дублира Ани Василева, но Александър Воронов е жесток! Затова бих предпочел него. Инак, ако сте фенове на сериала, в Уикицитат събирам колекция от най-добрите цитати от сериала.

Награда за цирково изкуство

  1. Енчо Керязов за значими постижения в областта на съвременната акробатика и силовата еквилибристика

Стискам палци на всички! Други прогнози, различни от моите, са добре дошли в коментарите по-долу 🙂


Очаквайки Годо

Очаквайки Годо

Животът, ежедневието като рутина или като ритуал. Животът като вечното очакване на нещо или някой, който все не идва или не се случва. Опит за подреждане на неподредимото. Това е „Очаквайки Годо“ на режисьора Георги Михалков в Пловдивския театър (по „В очакване на Годо“ от Самюел Бекет). Театър на абсурда. Трагикомедия. ‎“Най-смешната пиеса за смъртта или най-тъжната клоунада. Кой както го прочете.“

Забравяме за другите (значими) поставяния на пиесата (от Леон Даниел в ТБА през далечната 1988 и от Лилия Абаджиева в Сатиричния театър през 2008), махаме от сцената прословутото бекетово дърво (много добро решение), около което Владимир и Естрагон си говорят и очакват същия този Годо, който все не идва. На негово място, а и наоколо, са пръснати останки от голяма статуя (сценографията е на Петър Митев) – метафора на света, който се разпада. Светът, в който Владимир единствен се опитва да преподрежда неподредимото. Някакво очакване. Като ритуал. Щипка от музиката, която те омагьосва. Фойерверки, които да сепват позадрямалите в сумрака зрители… Всичко това дава малко смисъл, защото, спомняте си, абсурдизмът проповядва идеята, че богове не съществуват, че човешкото съществуване няма смисъл и цел.

Резултатът е синтетичен спектакъл с много игра, музика на живо, танци и прекрасни изпълнения на Петър Тосков (Владимир), Алексей Кожухаров (Естрагон), Николай Станчев (Поцо), Ивана Папазова (Лъки) и Ива Караманчева (Момчето). Последните две всъщност играят мъжки роли, независимо, че са облечени в рокли.

Спектакъл, който или ще ви извади от салона още преди да разберете кой е Годо и кога ще дойде, защо го чакат всички (основно заради непознаване на Бекет), или ще аплодирате бурно на финала.

Очаквайки Годо

Снимки: © Георги Вачев www.georgivachev.com

Есенна соната

„Есенна соната“ от шведа Ингмар Бергман нашумя преди години с поставянето й от Младен Киселов в Театър 199. Сега, на камерната сцена на Пловдивския театър, Иван Урумов посяга към текста (в превод на Васа Ганчева) и поверява ролите на Ивана Папазова, Анелия Ташева, Мария Станчева и Стефан Попов.

Бергман винаги ми е идвал малко по-тежък за възприятията, а и „Есенна соната“ се стовари върху ми в може би най-неподходящия момент – момент на мрачни помисли, в опити за оттърсване от старото, за прочистване, за преодоляване на неща, хора и случки от миналото. И друг път съм бил разтърсван от него (а и не само), но този път бях направо смазан. Почти буквално.

Бергман е предизвикателство. За всички – за режисьора, за актьорите, за публиката. „Есенна соната“, макар и писана преди години, остава актуална и днес и успява да накара всички да изживеят катарзис. Неизбежно.

[pull]“Човек трябва да се научи да живее и аз всеки ден се упражнявам. Най-голяма трудност ми създава обаче това, че не знам коя съм, че се търся пипнешком. Ако някой ме обикне такава, каквато съм, аз може би най-после ще се осмеля да се вгледам в себе си. Но това ми изглежда толкова далечно и невъзможно да стане… „[/pull]Тежка и дълбока психологическа драма, сериозна драматургия, сюжета за която всички познаваме – майка-пианистка със залязваща кариера (Анелия Ташева) отива на гости в семейството на дъщеря си (Ивана Папазова). Майка и дъщеря. Между тях има връзка. „Връзка, създадена още в утробата, която и срязването на пъпната връв не може да прекъсне. Една среща след години на мълчание, която ще разкрие много тайни, натрупан гняв и отчаяние в търсене на истината. Сблъсък между две жени, който като лавина помита всичко по пътя си.“ Няма черно и бяло в човешките взаимоотношения и нищо не може да остане скрито. А годините натрупваното мълчание, самота, страдание и недоизказани чувства избиват в емоционален взрив.

Публиката е неподготвена, всичко се случва изведнъж, рязко, без да го очаква.

Майката-артист, властната дъщеря и деликатният ѝ съпруг, втората дъщеря, прикована в инвалидната количка и лудостта й… четири персонажа, които изваждат на показ някои от най-съкровените и ревностно пазени тайни както на семейството, така и от връзката между двама души, които често преживяваме, но никога не споделяме или говорим за тях. Извадени са на показ и дисекция екзистенциалните теми за болестта, измяната, смъртта, лудостта. И всичко, което се случва на сцената, осезателно въздейсва на зрителите. Емоциите са толкова силни и плътни, обстановката е дотолкова нажежена, че имаш усещането, че можеш да ги докоснеш с ръка.

Есенна сонатаРядко се случва подобно усещане в театъра, рядко зрителите се случва да са дотолкова потресени от видяното, че след аплауза всички мълчаливо да напускат салона, отнасяйки, всеки със себе си, горчилката от видяното и съпреживяното. Никой не говори, всеки мълчаливо, с наведена глава, умислен, върви машинално през фоайето, като в шок. Рядко се случва да ставаме свидетели на прекрасни актьори, които изпълняват чудесни и предизвикателни роли в плътна и сериозна драматургия, водени виртуозно от режисьор, който знае какво прави. Това отдавна, по мой спомен, не се е случвало в пловдивския театър.

Познавам и Анелия, и Ивана, и Мария, и Стефан. Досега само Стефан Попов съм виждал в дотолкова сериозна роля, беше прекрасно да видя и останалите, да ги преоткрия и да се насладя на играта им, която беше дотолкова убедителна, че дори имаше моменти, когато забравях как си говорихме преди началото на спектакъла – дотолкова успяха да ме въвлекат в света си. (заб. гледал съм Анелия Ташева във „Вишнева градина“, но това беше отдавна и почти не пазя спомен от този спектакъл). Лековатото, като на артист, поведение на майката прекрасно контрастира с това на властолюбивата дъщеря. Диалозите между тях звучат и изглеждат като плесници. Истината често боли. Лудостта те жегва.

Да, „Есенна соната“ е прекрасен спектакъл. Да, „Есенна соната“ не е спектакъл за всеки. Да, горещо препоръчвам „Есенна соната“ на онези, които обичат да гледат качествен театър. Да, „Есенна соната“ няма да се хареса на мнозина, особено на онези, според които „животът е гаден, не искам и в театъра да гледам гадни неща“. Да, „Есенна соната“ ме остави безмълвен часове наред след излизането от салона, а когато седнах да пиша тук, думите ми не достигаха да опиша връхлитащите ме на талази чувства, затова отлагах публикуването от 11 септември досега. Да, със сигурност ще гледам пак „Есенна соната“, но това ще е доста напред във времето, дотогава трябва да се преборя в натрупаната чернилка.

Поклон.

снимка: Георги Вачев © www.georgivachev.com

Можете да гледате спектакъла извънредно, на 30 септември в Камерна зала на Драматичен театър – Пловдив.