Майка

Да, гледах „Майка“ на Драматичен театър – Пловдив. Гледах премиерата – без никакво колебание – просто отворих скицата и си купих билет. После поканих и колеги, а те, отново без колебание, приеха предизвикателството да гледаме заедно.

Заглавието е такова, че представлението можеше да бъде или гвоздеят в репертоара на театъра, или тотално да го закопае още по-надълбоко след редицата последни посредствени заглавия.

Аз съм УАУ! Колегите, с които бях, също са силно впечатлени!

13055919_1331784480172171_1798272528852396692_o

„Майка“ се оказа разкошно представление. Най-доброто в настоящия репертоар на пловдивския театър. Не съм гледал и не познавам много от предлаганите заглавия, но нямам и желание. И имам усещането, че не съм изпуснал. Но „Майка“ беше тотално и очаквано попадение в десетката.

Малко информация за постановката:

  • сценичен вариант и постановка – Маргарита Мачева
  • сценография и костюми – Елица Георгиева
  • музика – Пламен Мирчев – Мирона
  • видеодизайн – Петко Танчев
  • художествено осветление – Стайко Мурджев
  • плакат – Радослава Боор
  • фотограф – Георги Вачев

Постановката е по пиесата на Горки „Васа Железнова“ в нейния по-ранен вариант. Всъщност вторият вариант е съвсем различна пиеса – докато първата е по-театрална, втората е по-диалогична, а двете са с различен сюжет и фабула, с различни действащи лица. Дори Васа е представена с друго име – Борисовна, вместо Петровна. И докато Васа става главна героиня във втория вариант, в първия отсъстват ясно изразени главни герои (чеховска структура). Но пък само за първия вариант подзаглавието е „Сцени. Майка“. Първият вариант е сякаш по-познат, по-често се поставя на сцена, докато вторият е по-подходящ за екранизация. И днес можете да чуете впечатления за постановките на Красимир Спасов в Народния театър, на Стоян Камбарев във Варна или на Калин Ангелов във Велико Търново.

Горки е предизвикателство. За читателя. За зрителя. За режисьора. За артистите. Текстът е сложен, на моменти може би труден за разбиране, на места почти нечетим. Посланията са много и разнопосочни, многопластови и често – противоречиви, каквито са и персонажите. Вероятно заради това и е от текстовете, които сякаш се избягват от режисьорите.

Действието се развива в политически нестабилна предреволюционна Русия по време на индустриалната криза и проследява взаимоотношенията на членовете на едно семейство в критична ситуация. Времето също е определящо за отношенията им, макар и не изцяло.

На сцената излизат Ивана Папазова, Мариана Йотова, Димитър Банчев, Тодор Дърлянов, Александра Димитрова, Боряна Братоева/ Мария Сотирова, Красимир Доков, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Петя Михайлова/ Деница Илиева, всеки със своята роля, всеки – различен, но същевременно в синхрон с всички останали. „Майка“ няма главни и второстепенни, поддържащи герои, всички са важни, всички имат своята важна роля, която трябва да изиграят, след което да отстъпят място на другия.

Ивана Папазова е изключителна! Не е тайна моята симпатия към нея, но тя е съвсем оправдана – харесвам работата ѝ, как подхожда към всеки един образ и отдадеността към детайлите. Всъщност всички бяха много добри и актьорски се бяха сработили прекрасно, за да изглеждат на сцената като разпадащо се семейство. Семейство, в което всеки се спасява поотделно, без да го е грижа за останалите. В общество, което действа по същия начин във време на несигурност.

Основна тема в „Майка“, в нейния първи ватриант, е жената-майка. Майката като притегателен и обединяващ център, стожер на семейството. Майката, с всички нейни възходи и падения. Сила и слабости. И как майката завърта всички около себе си и влияе на взаимоотношенията между останалите членове в семейството. Поставени в критична ситуация, те проявяват болезнените си страсти, слабости и желания. Едно микрообщество, което вместо да бъде сплотено, е разкъсано от алчност, съмнения и злоба. „Майка“ повдига въпросите за свободата, за възмездието, за отклоненията от собствената същност, за невъзможната любов, за дома и за семейството.

Ако трябва да поставям някаква оценка, както често правя на филмите, които гледам, „Майка“ на пловдивския театър би получил 8/10. Имаше няколко дребни неща, маловажни и несъществени, които намаляват общата оценка и които можеше да ги няма, но няма да ги споменавам именно заради маловажността им. Пък и защото „Майка“ е чудесна постановка, за която трябва да се гледа. След кеото да се говори, говори, говори…

Като начало можете да започнете с албума със снимки от представлението. После си купете билет.

„Който иска да ме съди, да ме съди както иска. Това, което направих, го направих затова, защото съм майка и защото нищо, което е за децата, не е грях.“ –Васа Железнова

Чиста къща

Плакатът на Чиста къща„Чиста къща“ е писа от Сара Рул, първата ѝ.

По-известна става втората, защото е по-провокативна и има вибратор в заглавието. „Чиста къща“, обаче, е по-хубавата, макар и също толкова женска. Не че е неподходяща и за мъже, но една жена би я оценила по-добре. На пръв поглед изглежда лековата, приятна за четене и гледане, но с малко замисляне върху нещата и се превръща в текст, който оставя горчилка. Въпреки уханието на ябълки, повея на морски бриз и вицовете.

И така, „Чиста къща“ се появява на сцената на Драматичен театър – Пловдив „Н.О. Масалитинов“. Режисьор е Иван Урумов, сценография – Петър Начев, костюми – Мария Диманова. За ролите са поканени Ивана Папазова, Елена Атанасова, Радина Думанян, Надя Конакчиева и Троян Гогов.

Получило се е много елегантно и стилно представление. Ако искате да ви е весело и забавно – получавате го – пиесата е изпъстрена с достатъчно хумористични моменти. Ако пък искате теми за размисъл – има в изобилие. Защото когато актьорите се поклонят на финала, на Вас вероятно ще ви се иска да сте като Матилда… Мачилги… Всички искат да са Матилда. Добре де, Мачилги. Само че в действителност са или отдадената на кариерата Лейн, или изрядната домакиня Вирджиния. Няма пълно щастие, а най-смешният виц има силата да те убие. (и малко черна статистика – 1 на всеки 4 е потенциален пациент в онкологията)

Пиеса, а и спектакъл, за любовта. Представление за изборите, който правим в живота. За ударите на съдбата и нейните непрестанни шеги. Представление, което ще ви хареса. Отлична актьорска игра, чист и истински театър. Точно такъв, какъвто го обичам и изключително много харесах в „Есенна соната(същият режисьор, същият сценограф, същият театър). Истинска наслада.

Не разбрах добре чия е била идеята пиесата да бъде поставена в Пловдивския театър – не ме поканиха на пресконференция, но от медиите оставам с впечатление, че е решение на директора и драматурга, не на поставящия режисьор. Това е довело до някакъв буквализъм, защото режисьорът сякаш не е дишал с проблемите на героите, темите не са го вълнували лично или поне с такова впечатление останах. Защото се е съобразил с ремарките на авторката, включително и частта с надписите, които спокойно можеха да бъдат изиграни от артистите брилянтно – всички са много, ама много добри! Но това е бял кахър, както се казва, който няма да бъде забелязан от някой, който не е чел преди това пиесата.

Другото, което прави впечатление, е акцентът на Радина Думанян. В един момент се объркваш – бразилка в Щатите ли гледаш или циганка на Главната. Иначе пък е много добра и прави страхотна (първа?) роля!

Струва си да се гледа. Не е някакъв хит, нито пък има претенция за някаква изключителност, но въпреки това е много свежо попълнение в репертоара на театъра.

Чиста къща

снимката и плакатът са на Георги Вачев

Аскеер 2014 – Номинации по задължение?

Днес обявиха номинациите за Аскеер. Можете да видите ето тук жури-мури и пр. информация за това как и защо точно тези са номинациите.

Няма какво да се лъжем, сезонът е скучноват и заглавията и имената, които правят впечатление, са малко. За разлика от Икарите, тук поне има някаква вложена мисъл, макар и недостатъчна. Мое лично мнение е, че в полза на наградите би било през отделни години да не се поощрява посредствена работа, само колкото да се даде статуетката. В някои години спокойно може да не се присъжда награда – така хем ще се отбележи, че никой не е работил достатъчно, хем ще се стимулират творците да полагат повече усилия, за да бъде забелязан трудът им и да не сипят ширпотреба представления-еднодневки на килограм. Да не посочвам имена и заглавия!

Искрено се надявам, въпреки че няма да се случи, да видим ЦЕРЕМОНИЯ по награждаването, а не спектакъл. Тържество на културата, на изкуството, а не евтини смешки от ненаучен сценарий, който водещите четат разпечатан от папките си. Барем по едно таблетче да имаха… 2014 е!

Искрено се надявам, въпреки че отново няма да се случи, да спечелят най-достойните, а не най-уговорените.

Искрено се надявам наградите отсъствието на номинации за ТР „Сфумато“ да не е само за да не може Ласкин да не може да си прави гаргара с тях.

И все пак, ето номинациите, както и моите щения и размисли относно кой би трябвало да спечели и защо.

Изгряваща звезда

  1. Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Елена Телбис за ролята на Изи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Христо Ушев за ролята на Робин в „Робин“ от Анна Топалджикова, постановка Тея Сугарева, копродукция на Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“ и за ролята си в „Welcome America“ от Матей Вишнек, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Колкото и „Възвишение“ да не ми допадна, да му липсва нещо голямо, за да бъде хитът на сезона, Бойко Кръстанов прави много добър старт с ролята си. Не съм гледал останалите номинирани, но искрено се надявам да са поне толкова добри, колкото е Бойко във „Възвишение“.

Поддържаща мъжка роля

  1. Александър Кадиев за ролята на Клеант в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, и за ролята на Бузата в „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Мартин Гяуров за ролята на Алекс в „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Можем да минем и без награда тази година.

Поддържаща женска роля

  1. Вяра Табакова за ролята на Немощната старица във „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
  3. Мая Бабурска за ролята на Лейтенант Джанет в „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“

И тук ако не се присъди награда няма да е особена драма.

Сценография

  1. Венелин Шурелов за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Колкото и много да харесах „Дисни трилър“, нещо ми липсваше в сценографията, онова усещане за напластени спомени и истории в дневната, не само спотаен в ъгъла ужас. Затова много силно се колебая между сценографиите на „Канкун“ и „Ромео и Жулиета“ с по-голяма тежест към тази на „Канкун“.

Костюмография

  1. Васил Абаджиев за „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Skip.

Театрална музика

  1. Кирил Дончев за „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петър Дундаков за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Прескачаме и тук. Песничката на „Дисни трилър“ е смразяваща, ама чак награда за една песничка…

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролята на Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Малин Кръстев за ролята на Валийн Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Малин Кръстев или Владо Пенев? Малин Кръстев, защото, да не забравяме, че Владо Пенев получи Икар за тази си роля, а дублирането е статистическа грешка. Кво да правиш, случаен принцип, уж…

Водеща женска роля

  1. Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Бойка Велкова за ролята на Дора в „Две“ от Таня Шахова, постановка Юрий Дачев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Ивана Папазова за ролята на Виктория Глас в „Глас“ от Елена Алексиева, постановка Калин Ангелов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Искам да спечели Ивана Папазова. „Глас“ е спектакъл, който впечатлява, Ивана е изключителна в старанието си. НО! имам усещането, че в номинациите е включена и Бойка Велкова не без причина и тази причина е точно тя да вземе наградата…

Режисура

  1. Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  2. Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  3. Тея Сугарева за „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, Театър „София“

„Ромео и Жулиета“.

Най-добро представление

  1. „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  2. „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  3. „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.

Съвременна българска драматургия

  1. „Злият принц“ от Георги Тенев (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Георги Тенев, 10 ноември 2013 г.)
  2. „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
  3. „Хората от Оз“ (Поредица от разговори, чиято последователност може да се променя според вкуса, желанието или настроението на читателя) от Яна Борисова (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Галин Стоев, 6 април 2013 г.)

Принципно трябва да се насърчава родното творчество, но…