Наградените с Аскеер 2016

Ето и тазгодишните носители на статуетката Аскеер:

Изгряваща звезда

  • Александър Хаджиангелов за ролята на Пилето в „Пилето“ по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия и постановка Васил Дуев, Младежки театър „Николай Бинев“

Поддържаща мъжка роля

  • Йосиф Шамли за ролята на Цера в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и постановка Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Поддържаща женска роля

  • Василена Атанасова за ролята на Натали Валтер в „Бел Ами“ от Юрий Дачев, по Ги дьо Мопасан, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“

Сценография

  • Мира Каланова за „Нощта на шестнайсети януари“ от Айн Ранд, постановка Пламен Марков, Театър „София“

Костюмография

  • Свила Величкова за „Алиса в страната на чудесата“, по едноименния роман на Луис Карол, сценичен вариант и постановка Анастасия Събева, Младежки театър „Николай Бинев“

Театрална музика

  • Христо Намлиев за „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща мъжка роля

  • Леонид Йовчев за ролята на Гео в „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

  • Жорета Николова за ролята на Соланж в „Слугините“ от Жан Жьоне, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов“

Режисура

  • Иван Добчев за „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Най-добро представление

  • „На ръба“ – авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Съвременна българска драматургия

  • „Няма ток за електрическия стол“ от Александър Секулов (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, постановка Лилия Абаджиева, 11 септември 2015 г.)

Цялостен принос

  • Борис Луканов

Майка

Да, гледах „Майка“ на Драматичен театър – Пловдив. Гледах премиерата – без никакво колебание – просто отворих скицата и си купих билет. После поканих и колеги, а те, отново без колебание, приеха предизвикателството да гледаме заедно.

Заглавието е такова, че представлението можеше да бъде или гвоздеят в репертоара на театъра, или тотално да го закопае още по-надълбоко след редицата последни посредствени заглавия.

Аз съм УАУ! Колегите, с които бях, също са силно впечатлени!

13055919_1331784480172171_1798272528852396692_o

„Майка“ се оказа разкошно представление. Най-доброто в настоящия репертоар на пловдивския театър. Не съм гледал и не познавам много от предлаганите заглавия, но нямам и желание. И имам усещането, че не съм изпуснал. Но „Майка“ беше тотално и очаквано попадение в десетката.

Малко информация за постановката:

  • сценичен вариант и постановка – Маргарита Мачева
  • сценография и костюми – Елица Георгиева
  • музика – Пламен Мирчев – Мирона
  • видеодизайн – Петко Танчев
  • художествено осветление – Стайко Мурджев
  • плакат – Радослава Боор
  • фотограф – Георги Вачев

Постановката е по пиесата на Горки „Васа Железнова“ в нейния по-ранен вариант. Всъщност вторият вариант е съвсем различна пиеса – докато първата е по-театрална, втората е по-диалогична, а двете са с различен сюжет и фабула, с различни действащи лица. Дори Васа е представена с друго име – Борисовна, вместо Петровна. И докато Васа става главна героиня във втория вариант, в първия отсъстват ясно изразени главни герои (чеховска структура). Но пък само за първия вариант подзаглавието е „Сцени. Майка“. Първият вариант е сякаш по-познат, по-често се поставя на сцена, докато вторият е по-подходящ за екранизация. И днес можете да чуете впечатления за постановките на Красимир Спасов в Народния театър, на Стоян Камбарев във Варна или на Калин Ангелов във Велико Търново.

Горки е предизвикателство. За читателя. За зрителя. За режисьора. За артистите. Текстът е сложен, на моменти може би труден за разбиране, на места почти нечетим. Посланията са много и разнопосочни, многопластови и често – противоречиви, каквито са и персонажите. Вероятно заради това и е от текстовете, които сякаш се избягват от режисьорите.

Действието се развива в политически нестабилна предреволюционна Русия по време на индустриалната криза и проследява взаимоотношенията на членовете на едно семейство в критична ситуация. Времето също е определящо за отношенията им, макар и не изцяло.

На сцената излизат Ивана Папазова, Мариана Йотова, Димитър Банчев, Тодор Дърлянов, Александра Димитрова, Боряна Братоева/ Мария Сотирова, Красимир Доков, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Петя Михайлова/ Деница Илиева, всеки със своята роля, всеки – различен, но същевременно в синхрон с всички останали. „Майка“ няма главни и второстепенни, поддържащи герои, всички са важни, всички имат своята важна роля, която трябва да изиграят, след което да отстъпят място на другия.

Ивана Папазова е изключителна! Не е тайна моята симпатия към нея, но тя е съвсем оправдана – харесвам работата ѝ, как подхожда към всеки един образ и отдадеността към детайлите. Всъщност всички бяха много добри и актьорски се бяха сработили прекрасно, за да изглеждат на сцената като разпадащо се семейство. Семейство, в което всеки се спасява поотделно, без да го е грижа за останалите. В общество, което действа по същия начин във време на несигурност.

Основна тема в „Майка“, в нейния първи ватриант, е жената-майка. Майката като притегателен и обединяващ център, стожер на семейството. Майката, с всички нейни възходи и падения. Сила и слабости. И как майката завърта всички около себе си и влияе на взаимоотношенията между останалите членове в семейството. Поставени в критична ситуация, те проявяват болезнените си страсти, слабости и желания. Едно микрообщество, което вместо да бъде сплотено, е разкъсано от алчност, съмнения и злоба. „Майка“ повдига въпросите за свободата, за възмездието, за отклоненията от собствената същност, за невъзможната любов, за дома и за семейството.

Ако трябва да поставям някаква оценка, както често правя на филмите, които гледам, „Майка“ на пловдивския театър би получил 8/10. Имаше няколко дребни неща, маловажни и несъществени, които намаляват общата оценка и които можеше да ги няма, но няма да ги споменавам именно заради маловажността им. Пък и защото „Майка“ е чудесна постановка, за която трябва да се гледа. След кеото да се говори, говори, говори…

Като начало можете да започнете с албума със снимки от представлението. После си купете билет.

„Който иска да ме съди, да ме съди както иска. Това, което направих, го направих затова, защото съм майка и защото нищо, което е за децата, не е грях.“ –Васа Железнова

Номинации за Аскеер 2016

Нямам фаворити. Който и да изберат и наградят – кризата в театъра си остава неразрешена, проблемите – неказани и притаявани, мафията в театъра си царува, а мечките жънат по сцените успех с нискокачествените си представления. Та каквито и да са наградите – все тая, защото и да изпуснете церемонията, няма да е голяма загуба – тя отдавна се е превърнала в някаква извратена форма на „спектакъл“, не на бляслава церемония по връчване на престижни награди.

Ето и тазгодишните номинации, ако сте ги пропуснали:

Изгряваща звезда

  1. Александър Хаджиангелов за ролята на Пилето в „Пилето“ по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия и постановка Васил Дуев, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Никола Стоянов за ролята на Ал в „Пилето“ по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия и постановка Васил Дуев, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Стелиан Радев за ролята на Аксентий Иванович Попришчин в „Дневникът на един луд” по Н. В. Гогол, сценарий и постановка Нина Димитрова, копродукция на Театър 199 „Валентин Стойчев“ и Театър „Кредо“

Поддържаща мъжка роля

  1. Васил Дуев за ролята на Алексей в „Мърлин Мърло“ от Николай Коляда, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Иван Димов“ – Хасково
  2. Добрин Досев за ролята на Медвед в „Сестри Палавееви“ от Алек Попов и Деляна Манева, постановка Елена Панайотова, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Йосиф Шамли за ролята на Цера в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и постановка Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Поддържаща женска роля

  1. Василена Атанасова за ролята на Натали Валтер в „Бел Ами“ от Юрий Дачев, по Ги дьо Мопасан, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Диана Цолевска за ролята на Никанор Метелкин, помощник-режисьор в „Пурпурният остров“ от Михаил Булгаков, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  3. Петя Силянова за ролята на Магда Свенсон в „Нощта на шестнайсети януари“ от Айн Ранд, постановка Пламен Марков, Театър „София“

Сценография

  1. Ивайло Николов за „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, постановка Маргарита Младенова, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Мира Каланова за „Нощта на шестнайсети януари“ от Айн Ранд, постановка Пламен Марков, Театър „София“
  3. Никола Тороманов за „На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“

Костюмография

  1. Ива Гикова за „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, постановка Маргарита Младенова, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Николина Костова – Богданова за „Сестри Палавееви“ от Алек Попов и Деляна Манева, постановка Елена Панайотова, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Свила Величкова за „Алиса в страната на чудесата“, по едноименния роман на Луис Карол, сценичен вариант и постановка Анастасия Събева, Младежки театър „Николай Бинев“

Театрална музика

  1. Асен Аврамов за „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, постановка Маргарита Младенова, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Милица Гладнишка за „Бягства“ от Веселка Кунчева, постановка Веселка Кунчева, Театър „Азарян“ – НДК
  3. Христо Намлиев за „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща мъжка роля

  1. Валентин Ганев за ролята на Никола Гешев в „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Валери Йорданов за ролята на Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и постановка Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Гео в „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

  1. Вера Стойкова за ролята на Генадий Панфилович, директор на театър в „Пурпурният остров“ от Михаил Булгаков, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  2. Жорета Николова за ролята на Соланж в „Слугините“ от Жан Жьоне, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Меглена Караламбова за ролята на Сесили Робсън в „Четири“ по „Квартет“ на Роналд Харвуд, постановка Ивайло Христов, Театър „Азарян“ – НДК

Режисура

  1. Александър Морфов за „На ръба“, авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Васил Дуев за „Пилето“ по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър, сценична версия Васил Дуев, Младежки театър „Николай Бинев“
  3. Иван Добчев за „Гео“ по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“

Най-добро представление

  1. „Гео“ – по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, сценична версия и постановка Иван Добчев, Народен театър „Иван Вазов“
  2. „На ръба“ – авторски спектакъл на Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. „Оттука започва България“ – от Неда Соколовска, постановка Неда Соколовска, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен

Съвременна българска драматургия

  1. „Сестри Палавееви: в бурята на историята“, пиеса в четири действия от Алек Попов и Деляна Манева (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, постановка Елена Панайотова, 10 септември 2015 г.)
  2. „Няма ток за електрическия стол“ от Александър Секулов (Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, постановка Лилия Абаджиева, 11 септември 2015 г.)
  3. „Невинни убийства 1“, документална драма от Десислава Гаврилова (Студио за документален театър „Vox Populi“, постановка Неда Соколовска, 30 март 2015 г., „Установено при огледа“, Център за култура и дебат „Червената къща“)

Цялостен принос

  • Борис Луканов